Варна 9000, ул. Преслав 4

office@ubbsla.org

+359 888 601 500

ubbsla_logo
  • Начало
  • За нас
    • Услуги
    • Ръководство и структура
    • Нашите членове
  • Партньори
  • Проекти
    • Текущи проекти
    • Завършени проекти
    • Подкрепени от АБЧО
  • Новини
  • Събития
  • е-Бюлетин
  • Профил на купувача
  • Контакти
  • Английски

#COOPOWER: Младежката безработица в България: Основни факти и тенденции

  • Home
  • Новини

ADMINISTRATOR 09.09.2025 No Comment


Към юни 2025 г. нивото на младежка безработица в България (на възраст 15–24 години) е приблизително 10,5%, което е леко увеличение спрямо 9,9% през май 2025 г. Тази цифра остава далеч под дългосрочната средна стойност от около 20–21%. За цялата 2024 г. средногодишната младежка безработица е била приблизително 12,137% (данни на Световната банка/FRED), което показва спад от 12,048% през 2023 г. Според Националния статистически институт на България, тримесечен отчет за декември 2024 г. отчита ниво на младежка безработица от 9,8%, което е спад от 11,8% през септември 2024 г.

Исторически контекст

  • През 90-те и 2000-те години младежката безработица в България е била тревожно висока, достигайки връх от над 39% в началото на 2000-те и средно над 20% за продължителен период.
  • Забележително дъно настъпи около 2019 г., когато процентът спадна до приблизително 8,9%.

По-широк пейзаж на пазара на труда (2024 г.)

  • През 2024 г. общото ниво на безработица (на възраст 15–64 години) е било около 4,2%, докато младежкият сегмент (15–24 години) е отбелязал значително по-висок процент от 12,3%. НСИ – Национален статистически институт

Разлики по образование, местоположение и демографски данни

  • Ниво на образование:
  • Прогимназиално образование — безработицата е по-висока, с нива около 12,6%.
  • Начално образование или по-ниско — значително повишена с 24,0%. НСИ – Национален статистически институт
  • Градски срещу селски райони: Селските райони са изправени пред по-тежки условия: общото ниво на безработица достига 7,5%, докато градските райони са по-близо до 3,2%. Младите хора в селските райони са непропорционално засегнати.
  • Етническо и социално приобщаване: За младите роми на възраст 16–24 години безработицата надвишава 65%, в сравнение с около 55% за ромите като цяло, което подчертава очевидните неравенства. Ев

По-широки въздействия и основни тенденции

  • Високата младежка безработица и ограничените възможности допринасят за емиграцията, особено след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. – много млади, образовани българи са търсили работа в чужбина.
  • Въпреки че не всички нива на NEET (незаети с образование, заетост или обучение) са актуални, те са били значително по-високи от средните за ЕС преди 2020 г., което показва опасения относно откъсването на младите хора както от работа, така и от учене.

_____________________________________

Факти за младежката безработица — България

Ключова статистика за заетостта (Източник: Евростат и Национален статистически институт, 2025 г.)

  • Ниво на младежка безработица (на възраст 15–24 години): 10,5% (юни 2025 г.)
  • NEET (незаети, неучещи или необучаващи се): 13,8% (Евростат, 2024 г.)

Защо това е важно за COOPOWER

Високата младежка безработица подчертава необходимостта от социални иновации и приобщаващи икономически модели. COOPOWER се фокусира върху Приоритетна област 9: Хора и умения, като помага на младите хора да получат достъп до устойчива заетост, възможности за повишаване на квалификацията и предприемачески пътища.

Нашата роля

Чрез съвместни инициативи ние подкрепяме младите хора в България, като създаваме програми за обучение, насърчаваме предприемачеството и изграждаме по-силни връзки между образованието и пазара на труда.

„COOPOWER предоставя на младите хора инструментите, възможностите и подкрепата на общността, от които се нуждаят, за да отключат потенциала си. Като работим заедно, можем да създадем иновативни пътища към заетостта и да гарантираме, че никой не е изоставен.“

Контакти

Варна 9000
ул. Преслав 4
тел: +359 888 601 500
e-mail: office@ubbsla.org

Вход

Черноморска социална мрежа


© 2021, Асоциация на Българските Черноморски Общини